ISO 668 определя размерите; ISO 6346 определя маркировката. Как да прочетете кода на собственика, контролната цифра и кода за размер и тип от вратата на всеки контейнер.
ISO 668 е стандартът, благодарение на който контейнеризацията работи. Той фиксира външните размери и максималната бруто маса на товарните контейнери, така че контейнер, произведен навсякъде, да пасва на кораб, шаси и кран, произведени където и да е другаде.
Той стандартизира външната страна, а не вътрешната. Външната дължина, ширина и височина са фиксирани; вътрешните размери варират според конструкцията на стените и пода на конкретния контейнер, затова два контейнера с еднакви външни размери могат да се различават по вътрешен обем.
Това е най-полезното, което трябва да се разбере за спецификациите на контейнерите: външната страна е стандартна, а вътрешната не е. Планирайте товара по вътрешните стойности и ги вземайте за контейнера, който реално купувате.
ISO 6346 урежда маркировката. Всеки контейнер носи идентификация от точно единадесет знака и тя е изградена по един и същ начин навсякъде.
Четири букви. Първите три са кодът на собственика, определен за собственика или оператора на контейнера. Четвъртата е идентификаторът на категорията — U за товарен контейнер, каквито са почти всички.
Шест цифри. Серийният номер, определен от собственика.
Една цифра. Контролната цифра, която се изчислява от десетте знака преди нея.
Това е низът, който посочвате, когато говорите за един конкретен контейнер, и той е на всеки документ, с който този контейнер пътува.
Отделно от идентификацията контейнерът носи четиризнаков код за размер и тип.
Първият знак е дължината, вторият е височината и ширината, а последните два описват типа. Щом знаете схемата, можете да прочетете всеки контейнер от вратата му: 22G1 е стандартен 20-футов контейнер с нормална височина, 42G1 е 40-футовият му еквивалент, 45G1 е 40-футов High Cube.
Търговските съкращения — 20GP, 40GP, 40HC — съответстват на тези кодове и са това, което повечето хора реално използват в кореспонденцията. И двете са правилни; на контейнера е ISO кодът.
Контролната цифра е изчисление по модул върху четирите букви и шестте цифри. Всеки знак се превръща в стойност, умножава се с тегло според позицията си, сумира се и се редуцира.
Целта ѝ е да улавя грешки при преписване и го прави. Номер, който не минава проверката, почти винаги е въведен грешно някъде между двора и документите — разменени две цифри или буква, прочетена погрешно върху изветряла врата.
Две практически последици. Ако номер на контейнер не минава валидацията в системата ви, контейнерът не е фалшив; някой го е въвел грешно. И си струва номерата да се проверяват при въвеждането им, вместо проблемът да се открие, когато коносаментът не съвпадне с митническата декларация.
Табелата CSC — табелата за одобрение по безопасност, изисквана от Международната конвенция за безопасни контейнери — е нещо отделно от двата стандарта по-горе и купувачите редовно ги бъркат.
ISO 668 и ISO 6346 са стандарти за размери и идентификация: казват какъв е размерът на контейнера и как се нарича. Табелата CSC е одобрение по безопасност: тя удостоверява, че контейнерът е изработен или прегледан по стандарт, който го прави безопасен за щабелиране, повдигане и превоз, и съдържа номера на одобрението и датата на следващия преглед.
Контейнер без валидна табела CSC не може законно да се превозва в международния транспорт. Затова тя е документът за съответствие, който има значение за контейнера, и затова поставяме табела на всеки контейнер, който произвеждаме, преди да напусне завода.
