Навлажняване на обекти, вода за уплътняване и доставка извън мрежата по неасфалтиран терен: съчетаване на резервоара, шасито и помпата с наклона, водоизточника и режима на смените.
Всичко при водоноската се променя, когато тя слезе от асфалта.
По асфалтиран път превозното средство е резервоар на колела и спецификацията е за това какво излиза от него. Извън пътя то е тежко превозно средство върху настилка, която не е изградена за него, и спецификацията е за това дали изобщо ще стигне — натоварено, в мокро, по наклон, няколко пъти на смяна.
От това следват две последици. Просветът и ъглите на навлизане започват да имат по-голямо значение от обема на резервоара. И пълният резервоар се държи различно от пълно ремарке със сухи стоки, защото течността се движи: частично напълнен резервоар на страничен склон измества собствения си център на тежестта, докато се движите.
Наклонът е ограничението, което изненадва хората, защото го няма в техническия лист на нищо.
Шаси, което се справя отлично с обекта, когато настилката е суха и наклонът е лек, ще се затрудни натоварено при мокър наклон 1 към 8. Решават задвижването, натоварването на осите и гумите — а някои обекти изискват конфигурация, която си струва да се изработи заедно, преди да се даде каквато и да е оферта.
Кажете ни най-стръмния наклон, който превозното средство трябва да изкачва натоварено, и състоянието на настилката тогава.
Доставката извън мрежата обикновено означава един от три източника и всеки от тях променя помпата.
Водовземане от река или язовир изисква самозасмукване с достатъчна смукателна височина за брега, плюс филтри, оразмерени според това, което реално има във водата, а не според това, което се надявате да има.
Сондажът подава толкова, колкото дава помпата на дъното, а това често е бавно. Тогава времето за пълнене става ограничението за производителността.
Прехвърлянето от неподвижен резервоар е най-простото и превръща превозното средство в разпределителна, а не в събирателна единица.
Нищо от това не е подробност. Времето за пълнене често е реалното ограничение за това колко вода получава обектът на смяна.
Две задачи на обекта изглеждат сходни, но не са.
Водата за уплътняване е строителен процес. Насипният материал има оптимално водно съдържание и достигането му позволява на валяка да постигне плътността, която изисква спецификацията. Твърде сух — няма да се уплътни; твърде мокър — никога няма да се уплътни. Превозното средство полага измерено количество вода и равномерността е по-важна от обема.
Навлажняването на обекта е контрол на праха. Целта е настилката да не се вдига под движението и то се повтаря толкова често, колкото повърхността изсъхва.
Едно и също превозно средство може да върши и двете, но разположението на разпръскването, което дава равномерно полагане за уплътняване, не е същото като това, което дава бързо покритие за навлажняване. Ако ви трябват и двете, кажете го.
Настилката и най-стръмният наклон. Откъде идва водата и колко време отнема едно пълнене. За какво е водата — уплътняване, навлажняване, миене или доставка. Колко работни часа между пълненията трябва да покрива. И държавата на местоназначение, за да потвърдим какво се изисква за регистрацията на превозното средство там.
