Стационарните системи за разпръскване, химическите добавки, водоноските и машините с оръдие за водна мъгла решават различни проблеми с праха. Кое подхожда на вашия обект и защо.
Стационарната система за потискане на праха се състои от дюзи, тръбопроводи и помпа, монтирани при източника на прах и оставени там — над трошачка, по протежение на конвейер, около точка на претоварване.
Печели с повторяемостта. Прахът излиза от едно и също място всяка смяна, затова обработката отива на същото място всяка смяна, автоматично, без никой да кара каквото и да е. Разходът за експлоатация на обработен тон е най-ниският от всички методи, след като системата е монтирана.
Губи навсякъде, където източникът се мести. Фронт на събаряне, активна площадка за изсипване, рудничен път — всички те ще са другаде следващия месец, а стационарна система, монтирана за разположението от миналия месец, е за скрап.
Добавките променят водата, а не оборудването. Повърхностноактивните вещества правят всяка капка по-ефективна при намокряне на праха; свързващите вещества и стабилизаторите задържат пътната настилка, така че прахът изобщо да не се вдига.
При рудничен път с дълъг живот стабилизаторът често е най-евтиният наличен отговор, защото атакува проблема при източника и действа седмици, а не часове.
Ограниченията са реални и си струва да се кажат: добавките струват пари на литър, някои са ограничени близо до водни течения или земеделски земи и нито една от тях не прави нищо срещу праха, който вече е във въздуха от производствен процес, а не от повърхност.
Водоноската с рампа с дюзи е работният кон. Тя мокри рудничния път, прави го бързо и отива навсякъде, където отива пътят.
Ограниченията ѝ са двете, които бихте очаквали. Покритието трае, докато повърхността изсъхне, което в горещи и сухи условия може да е под час. И не прави нищо срещу праха от производствен процес, а не от движението.
За повечето обекти това е базата и въпросът е какво да добавите към нея, а не с какво да я замените.
Машината с оръдие за водна мъгла поставя обработката там, където прахът вече е: във въздуха, на фронта, на разстояние, което държи превозното средство извън облака.
Това е единственото, което никой от другите три метода не прави. Стационарната система не може да следва подвижен фронт; стабилизаторът не може да улови онова, което трошачката вече е изхвърлила във въздуха; рампата с дюзи обработва земята под проблема, а не самия проблем.
На закрит или полузакрит обект аргументът става по-силен, защото прахът няма къде да се разсее — а акумулаторна електрическа машина може да работи вътре в сграда, където дизеловата е ограничена или изцяло забранена.
Четири въпроса по ред:
Източникът на прах неподвижен ли е, или се мести? Неподвижният благоприятства стационарна система; подвижният изисква превозно средство.
Прахът идва от повърхност или от производствен процес? Повърхността изисква вода или стабилизатор по земята; процесът изисква оръдие във въздуха.
Каква част от смяната машината стои на място? Машина за потискане на праха, която прекарва по-голямата част от деня неподвижна, е мястото, където електрическото задвижване се изплаща най-силно, защото дизелът на празен ход гори гориво, независимо дали пръска.
Какво е собственото положение на обекта по отношение на съответствието? Нискоемисионните зони, тръжните клаузи, които дават тежест на превозните средства с нова енергия, и целите за емисиите на операторите са реалност на тези пазари и променят аритметиката, преди някой да погледне експлоатационните разходи.
